сряда, 16 ноември 2016 г.

Моите нощи


Всяка вечер разлиствам мечти,
после всичко във сънища сбъдвам:
чаши вино, камина и... ти..
и мечтите в любов все превръщам!
Пак ръцете самички без знак
се насочват към тебе във мрака
и превземат те цяла със страст...
Тя, страстта ми, не може да чака!
С теб потъваме в сладкия грях,
аз със устни прелиствам копнежно
всяко кътче от теб, от плътта...
Всеки атом целувам със нежност.
Любовта ми е винаги същата:
Нежна обич, копнежност и страст!
И макар, че без теб се събуждам,
знам - в съня ми ще дойдеш ти пак!
Всяка нощ те обичам в захлас.
После чакам да дойдеш за още
и мечтата да сбъднем с теб пак
във съня ми, във моите нощи...
Емо Атанасов ©

сряда, 9 ноември 2016 г.

ТОЧНО ТЕБ И СЕГА




Във тази нощ аз ще съм твоят дявол и бог.
И пристан, във който утеха намираш.
Ще бъдеш подвластна на моята мощ,
вулкани от страст във теб ще изригват.

Със теб ще съм нежен... и малко „така“.
Безумен до лудост! Но мил, романтичен...
Ще бъде гореща и страстна игра,
в която владея те с похот първична.

Докосване нежно ще пали пожари,
а после със устни добавям страстта.
Разливам по кожата плътски наслади
рисувам по тялото сладък екстаз.

Така пожелах те – гореща, безсрамна,
безумна и страстна в нощта.
Плътта ти изпивам с греховна наслада...
Желая те…точно теб и сега!



                       Емо Атанасов ©

ОТИВАМ СИ...


Отивам си вече, недей да ме спираш.
Тъй трудно реших се да сторя това.
Отдавна във тебе аз спрях да откривам
онази влюбена в мене, фатална жена.
Реших го така - изведнъж, безпричинно...
Не успях да достигна до твойта Душа.
А толкоз безумно и лудо обичах,
но чувствата в мене сама не видя.
Късно е вече. А няма и смисъл.
Мечтите отдавна покрити са с прах.
Не намерих дори и едничка причина
да вярвам, че имаме някакъв шанс.
Отивам си вече, а ти ме не спирай.
Не мога да бъда със тебе, прости!
Но срещнеш ли друг – като мене обичай!
Любовта е за двама. Не е за слепци.
Емо Атанасов ©

понеделник, 17 октомври 2016 г.

ТАКА Е


Че обичам себе си – така е!
Но жените просто обожавам!
И нека който иска да роптае,
не чакайте за друг да се представям
„За душата“ щом е – нека е по две!
А какво ще бъде утрото – не зная!
За мене виното е винаги с мезе,
жена във скута, е билет за Рая!
А пола нежен явно ми е слабост,
Но сърцето си орисах на една.
И винаги била е моя радост,
приятелство - във другите ценя.
Не знам защо... отдавна е така:
от всички - с тях се най-разбирам.
Затуй простете, ала срещна ли Жена
кавалерът в мен аз винаги разкривам!
Емо Атанасов ©

ТАЗИ НОЩ...



Тази вечер ще бъда нежен ветрец,
като полъх вечерен ще литна.
Уморено ще стихна в нозете, пред теб,
пред жената, която обичам!

И в омайната нощ сред всички звезди
плахо трепкащи нощем във мрака,
ще откриваш от мене горещи следи
и любовта ми, която те чака.

Тази нощ на надежди съм бурно море,
до брега ти с вълните ще стигам.
Мойте чувства и страст, мечти и копнеж
с нежна обич по теб ще разливам.

Тази нощ съкровена съм просто човек
и теб цялата искам да имам!
Да почувствам любов – със душа и сърце...
Теб желая – аз друга не искам!


         Емо Атанасов ©

сряда, 5 октомври 2016 г.

ПРОСТО ТАКА


Обади ми се някога. Просто така!
Ако някога теб тишина те обземе,
Ако студ се промъкне в твойта Душа, 
щом присетиш се нявга отново за мене.
Обади ми се ти, дори през нощта.
И часът да е късен, дори и във три...
Щом тежка във теб завали самота,
щом няма ме мен, а сълзите не спират.
Обади се отново, просто тъй позвъни,
макар и да знам... тишината ще слушам.
Плахо ще вдигна, ще затворя очи...
С душата, аз знам, сълзите ще чувам.
Обади ми се някога. Просто така!
Просто без нищо, ей тъй ми звънни!
Ще зная, че мене търсиш в нощта,
неугаснали парят във тебе мечти...
Емо Атанасов
https://emoatanasov.blogspot.com/
снимка от нета

ГРЕШНИК


Проклет ли съм, че още ме болиш,
сърцето ми превърнала си в рана.
И болката по теб изплаквам в стих,
защото невъзможна си оставаш.
Проклет ли съм, че още те желая
и в нощите си искам да си с мен...
Да бъдеш моя, някак си да зная,
че моят сън със теб е споделен!
Проклет ли съм, че лудо те обичам?
Проклетник ли съм, грях ли е това?
Копнея, и те търся, и те искам...
Дори да ми се сбъднеш само във съня.
Нима е лудост – чувствам как гориш...
И пулсът ми забързан е след тебе!
Обичам те! До болка! - Ще простиш...
На грешника прости, че те желае!
Емо Атанасов
https://emoatanasov.blogspot.com/
снимка от нета

ПРИЗНАНИЕ


„Обичам те“ – признавах неведнъж.
И думите си виждах как те галят.
Но тайно бе...не бях законен мъж,
пред другите във себе се затварях.
„Ще бъдеш моя“ – казвах всеки ден,
но дните ти на друг са отредени.
За мен остана само да съм в плен
на блянове, копнежи и надежди.
И всеки ден умът крещи ми „Стига“,
да забравя невъзможната мечта...
Но сърцето ми от разум не разбира,
непреклонно вярва то във чудеса.
А чудото единствено си Ти!
„Обичам те“ - за кой ли път го казвам!
Една жена си в моите мечти,
една мечта, в която сляпо вярвам!
Емо Атанасов
https://emoatanasov.blogspot.com/
снимка от нета

СРЕЩА


Все още в ума ми е нашата среща.
когато видяхме се с тебе, сами...
Светът се обърна. И стана горещо...
Невярващ те гледах – пред мене си...ТИ!
Целувката първа все още ми пари –
потръпнах от устни, сънувани в грях...
Изпивах ги жадно - отдавна мечтани,
премного и дълго бленувах за тях.
Взриви сетивата с любовна наслада,
телата в прегръдка се сляха сами.
Бушуваше обич – безумна и млада...
До днес безпощадна във мене гори.
За кратко обичахме...после раздяла.
Но в краткия миг Ти беше със мен!
Сърцето не дава мигът да забравя...
Сърцето, което оставих при теб!
Емо Атанасов
https://emoatanasov.blogspot.com/
снимка от нета

ПРИКАЗЕН СЪН


Ти беше с мен. Във моя сън.
В безумна нощ, със теб сами...
Звездици грееха свенливо вън,
Луната се усмихва мълчаливо!
Обичахме се с теб - без ревност.
И нямахме тревоги, грижи...
Отдавахме се безрезервно,
щастливи бяхме и безгрижни!
Желаехме се - бурно, диво...
И сякаш за последно бе страстта-
гореше ни без капка милост.
На бряг самотен с тебе - Любовта.
А обичта ни бе като магия
и като в приказка вълшебна.
От теб любов със жажда пиех,
а ти обичаше ме безрезервно!
Докосват ме лъчи на слънце,
очите си отворих ужасен...
Дали и приказката ни ще свърши?
Не беше сън... ТИ бе до мен!
Емо Атанасов
https://emoatanasov.blogspot.com/
снимка от нета

НЯКОГА...


Не ме измъчвай! Моля ти се, спри..
С мечти недей сърцето да подлъгваш.
Отдавна спрях да вярвам на лъжи,
на илюзии, с които ме побъркваш.
Дотегна ми от фалш, интриги, суета...
От устните лъжливи, които не обичат.
В тях няма обич, нито жар, ни топлина...
След тях сълзи единствено се стичат.
Пътека нямаме към щастие със теб...
Заплетохме се в илюзорна драма.
Във любовта се лъжем, всеки ден,
един за друг, че сме със тебе двама.
Щастливи сме били, но вече е предела.
Угаснаха сърцата - нито огън, нито дим...
Остана спомен - дето нощите превзема,
че влюбени със тебе нявга сме били.
Емо Атанасов
https://emoatanasov.blogspot.com/
снимка от нета

САМО ТЕБ


Надявах се да беше сън.
Да се събудя исках, да забравя...
Но теб те няма! А дъждът навън
следите ти със сълзи заличава...
Дори и времето за теб тъжи.
Дъждът не спира! И ми е студено!
До болка тихо е, а от това боли -
до пръсване сърцето е ранено.
Опитах да те стигна, да те спра...
Да те намеря исках, но не можех!
Да ти разкажа всичко – как сега
без теб не струва нищичко животът.
Как нощите са черни, мрачни...
Кошмарът броди вътре в мен!
И всички дни без теб са страшни...
Но обич моя...чакам само теб!
Емо Атанасов
https://emoatanasov.blogspot.com/
снимка от нета

ПЕПЕЛ ОТ ЧУВСТВА


Да гледам старите снимки не мога,
убива ме спомен от тях със очи.
Които обичах...обичах, за Бога...
И мислех Любов е, но май съм сгрешил.
Не искам да знам, че друг те прегръща,
изтрива страстта му следите от мен.
Защо ли коварна ме ревност обгръща,
защо продължавам да мисля за теб...
Не искам да мисля, че него обичаш,
не искам за него да знам, разбери!
Поспри се, недей... Недей ме въвлича...
Играта приключи! Иди си! Върви!
Наливам си чаша и паля цигара,
а твоята снимка догаря в нощта.
От спомени, чувства - пепел остана...
И няма любов... не остана следа...
Емо Атанасов
https://emoatanasov.blogspot.com/
снимка от нета

КАТО КУЧЕ И КОТКА


Първо си мила и нежна жена.
А после си друга! Стихия - помиташ!
Безсмислен скандал, любов след това...
Не разбра ли, че мене безумно обичаш?
Ангел си днес, а утре пожар!
Невъзможен съм бил, а после ти липсвам!
За утре? Не знам!... Дали ще съм цял?
След доза любов - във пропаст политам.
Всичко това прилича на драма.
Дали е игра – не зная това!
Като куче и котка с тебе сме двама
Но и двамата с теб Любовта ни събра!
Емо Атанасов
https://emoatanasov.blogspot.com/
снимка от нета

НЕДОВЪРШЕНА ЛЮБОВ

Всяка вечер в съня ми неканена,
крадешком и нахално се вмъкваш.
Стара болка, в мечтите оставена
предизвикваш и после объркваш!
Всяваш чувство отдавна забравено.
И замира дъхът във гърдите ми.
Щом се сетя за всичко неказано
и си спомня за всичко отминало...
И се будя във нощите с крясък,
топли капки напират в очите.
После сам, до първи отблясък
шепна стара тъга на звездите.
Че със теб сме приятели! Само!
И се радваш така да се имаме.
А защо ли не можем понякога,
обичта във сърцата да виждаме!
Ти си моето „трябваше, можеше“...
Много късно е...вече си тръгнала!
Ти си всичко, което ми трябваше,
за да нямам любов недовършена!
Емо Атанасов
https://emoatanasov.blogspot.com/
снимка от нета