четвъртък, 27 март 2014 г.

Чисто ли бе...

                    Чисто ли бе....
Чисто ли бе, това между нас,
Вярна ли бе, таз любовна игра?
Спомен остави дълбоко във мен,
Спомен и болка...Сега съм сломен.
Жестока шега си направи съдбата
Погаври се с нас, като Мащеха тя
А всичко бе толкова чисто и свято,
Единствена бе за нас любовта.
Седим със теб сега разделени
Поглеждаме втренчено в малък екран
Ще получим ли вест,поне съобщение....
Добра новина от второто ни АЗ.
Телефони мълчат, а душите ридаят
Сълзите напират във тъжни очи.
Какво да си кажем?Как да забравим?
Как се захвърлят на боклука мечти?
Как ще я караме ние нататък?

Ще можем ли напред да продължим?