Писмо

Здравей момиче!!!Как си ти ?

Питаш се защо те спирам?

Искаш ли да знаеш? Ела,до мене поседни.

На тебе всичко мога да разкажа!

Някога...отдавна ,мило ,беше...

Когато бях все още млад,

Ти миличка мъник си беше,

На снимки само виждах те тогаз...

Бях лудо влюбен във една жена,

Тя всичко бе за мен...и всичко взе ми...

А всичко исках на нея аз да дам...

Но чужда бе, не бе за мене.

Имаше и мъничко детенце...

Знаеш ли мила?На твоите години!

И душичка блага- палаво момченце,

Всичките ми бяха тъй любими!

Но живот суров с нас се подигра!

Съдба-коварна нас ни раздели...

Загубих всичко ценно!!!Разбери ме .

След всичко туй само ме боли!!!

Защо ти казвам ли това?

Не знаеш, но майчицата твоя помни...

Помни още,че имахме една съдба,

Една съдба!Един живот !Едничка радост!

Сега те моля ,миличко , вземи

Това писмо...туй бяло листче,къс хартия!

Нищичко на него не прочиташ,знам.

Но тя ще види,ще разбере....пише „Сам”!

                                 Емо Атанасов