Не спиш , нали...

Не спиш , нали? Пак си будна !

Обгърната от нощната тъма,

Броиш звезди и  наяве ти сънуваш...

И  чувстваш само празнота!

До друг си лягаш... но будуваш!

Не е ли единственият той за теб?

Не допълва  ли те тебе всякак?

...Или сърце бленува ти за друг!

Късно стана, будна си , нали?

Мислиш трезво, планове кроиш!!!

После задраскваш всичкото ненужно

И пак повтаряш се....и пак не спиш!

Чувстваш, че в мъка се заравяш,

Сърцето блъска, боли  душа...

А изход и не виждаш ти от мрака

И стенеш тихо към тъжната луна!

Ридаеш нощем и пръсти сплиташ

Но молиш ли се? И на кого?

Всякак си се бориш и опитваш

Да заспиш спокойно....но до кого?

Разум и сърце във война навлизат,

Едното проповядва, другото зове!

 Не се отказваш ти и от двете...

Но едното ще спечели... а друго ще се предаде!

Пак не спиш, отново късно е !

Чакаш нещо, но какво... и кой?

Болка силна сърцето в обръч стяга,

Душата блъска....и няма миг покой !

Късно е ! Не спиш! Будуваш,

Туй тежко чувство те убива!

Мечти витаят в тъмна стая,

А спасението где ли се намира?

Искаш да му кажеш, но разум те възпира!

Искаш да е твой.... но време отлетя!!!

Не знаеш що да сториш, та да си щастлива

Без да нараняваш...и от това гориш от страх.

Мислиш, невъзможно е да си със него,

И заради това чувствата възспираш!!!

Късно е ...И зората иде вече,

А ти все още мислиш...и не заспиваш!

Трескаво обмисляш хиляди мечти,

Но всяка нова болката  увеличава!

Очите са пресъхнали, няма повече сълзи!

Единствено засъхналите по теб белези оставят...

Зората иде, клепачите тежат!

Всичко отмалява...и ето идва Той!

До тебе тихичко  полягва....

Поне в съня ти ще е само Твой!!!

                               Емо Атанасов