Какъв ли бях !!!

Какъв навремето само бях !!!

А в какво ме ти превърна...

Как успя мен да подчиниш?

Как живота в миг се преобърна....

Трябваше ли мен да промениш?

А бях смирен, тих и верен....

За приятелите винаги потребен

Сега съм Никой!!!Див и бесен,

От нощта навън дори по-черен.

Обичах лудо, с чиста обич...

И с чувства нежни вечно зареден.

Готов да браня приятелство и обич...

С  усмивка лъчезарна вечно озарен!

На всички се раздавах безвъзмездно.

И всички ги обичах и докрай държах,

В замяна на което нищо не поисках....

Но истинска ли беше, така и не разбрах!!!

Благодаря ти много, за отношението към мене

Благодаря ти много за хулите дори...

Обиди и захвърли като непотребно бреме

Но силен аз останах и всичко ти простих!

Сега се чудиш защо ли пак ти пиша...

Защо те търся?Чудиш се, нали???

Наивен съм.... и да се променя не искам!

Чувстваш, че греша и че много ще боли.

Но пак при теб, като в началото аз идвам.

Ръката си подавам, приеми я ти...

Пусни сълзите...Нека да измият всичко!

Отвори сърцето си... До мене се върни !