сряда, 9 април 2014 г.

Какъв ли бях !!!

Какъв навремето само бях !!!
А в какво ме ти превърна...
Как успя мен да подчиниш?
Как живота в миг се преобърна....
Трябваше ли мен да промениш?
А бях смирен, тих и верен....
За приятелите винаги потребен
Сега съм Никой!!!Див и бесен,
От нощта навън дори по-черен.
Обичах лудо, с чиста обич...
И с чувства нежни вечно зареден.
Готов да браня приятелство и обич...
С  усмивка лъчезарна вечно озарен!
На всички се раздавах безвъзмездно.
И всички ги обичах и докрай държах,
В замяна на което нищо не поисках....
Но истинска ли беше, така и не разбрах!!!
Благодаря ти много, за отношението към мене
Благодаря ти много за хулите дори...
Обиди и захвърли като непотребно бреме
Но силен аз останах и всичко ти простих!
Сега се чудиш защо ли пак ти пиша...
Защо те търся?Чудиш се, нали???
Наивен съм.... и да се променя не искам!
Чувстваш, че греша и че много ще боли.
Но пак при теб, като в началото аз идвам.
Ръката си подавам, приеми я ти...
Пусни сълзите...Нека да измият всичко!

Отвори сърцето си... До мене се върни !