Видях те днес! Но бе цялата във бяло!
Водеха те към олтара под ръка.
В миг сковах се! Замръзнах! Не повярвах!
Казах си:”Невъзможно ! Не може да е тя !”
Та нали пред същия олтар с теб,
като малки вричахме се в любовта!
Щастливи бяхме - а сега лудостта обзе ме,
Всичко забушува, завъртя се с мен света!
За миг любимите очи ги зърнах!
О , Господи! Съзрях във тях сълзи!
Кой ли мила, причини ти болка?
Кой ли теб тъй горко те нарани ?
Стоях безмълвен! Там...на прага,
вече празен бе за мен света!
Любимата ми за агнец я жертват!
Вече чуждо ложе ще да топли тя!
Любимото и цвете там оставих...
Дано го види! Ах, дано го вдигне!
Единствено то ще и
нашепва вече-
„Прости! Но обичам те...Помни ме!”
Емо
Атанасов
Няма коментари:
Публикуване на коментар