четвъртък, 5 юни 2014 г.

Приключен случай!

                                 

Не мога повече да вярвам , че те имам
Плаче ми се много... но не мога .
Без сълзи останах, след раздялата си с теб
Пресъхна всичко...и душата ми е празна вече !

А колко пъти теб те молех,
Но не ! От мен се ти отрече !
За теб приключен случай станах,
Загърби всичко и в тъга отново ме облече !

Сърцето си на теб някога  оставих.
Остана там на пътя, който извървях !
Но назад не ще погледна, не ще се върна вече,
Оставих всичко....нека  там да хване прах !

Не ме търси, щом няма обич.
Душата прокърви ми , сякаш прободена е с нож...
Самотата ще прегърна ! И в мрака сам ще бъда...
Да посрещна демоните си, вече съм готов!

Не ме питай с тях как ли се  живее!
Защо при мене идват ??? Как и от къде ?
Че другари те са в нощите ми черни,
Кога за теб умирах - възкръсваха ме те !




                                           Емо Атанасов