четвъртък, 5 юни 2014 г.

Когато теб срещнах

                           

Когато те срещнах, бе щастлива и нежна
И мъжкия ми свят за миг промени !
Подаде ръка, а аз я грабнах с надежда
Че ще си останеме  двама....завинаги!

Мина се време, на шега се познахме!
Щастливец аз бях, че ти си до мен!
За най-скъпа  винаги тебе съм  имал!
С усмивката си само, красеше сивия ден!

Но тъжния облак над тебе надвисна,
Мъка заля те, света  помрачи...
Птици запяха мрачно, безгласно...
А да остана до теб не го позволи!

Не ме питай сега, защо имам нощи безсънни.
Не питай де крия сълзите си аз!
Къде скитам се сам , по тъмите безлунни,
Защо душата боли ме,защо животът е Ад!

Не ме питай защо страня от другите хора.
 Защо все сам съм - ти ме тъй промени !
Не зная предал ли съм се... или чувствам умора?
Дали сърце все още чувства...или ти го разби!


                                                   Емо Атанасов