понеделник, 14 юли 2014 г.

Безличен ден

                      

До болка силно познавам Самотата,
Бих казал станали сме близки май!!!
Всяка вечер ми почуква на вратата
И присядаме си с нея.На приказка... по фас.
Разправям й какво съм,  що съм...
Че някак мрачен бил е и тоя ден.
А тя смее ми се  в очи съвсем открито
Та нали късмета тъй ми бил е отреден!
Да ходя , търся...да се скитам,
Път и да не намирам , ни покой.
Все във грешки сам да се заплитам,
Все самотен да съм в живота свой!
За гърлото ме стисна с тези думи,
Стоях безмълвен , с наведена глава.
Трескаво припомнях и прехвърлях
Несбъднати мечта подир мечта!
В душата  лисна кофа със отрова,
Като гръм стовари ми реалността!
А после злобно се изкиска и само каза
„До следващия безличен ден” -  И отлетя !
Ах, колко права се оказа само
Виното на Живота – било е то пелин!!!
Уж сладко трябва да ми е , а съдбата ми преправя...
Все безлично ще живея, все сам! Един !!!


                                      Емо Атанасов