сряда, 2 юли 2014 г.

Обич

                               

До болка силно те желая !!!
Не разбра ли, че все още те обичам?
Побърквам се ... и вече нищичко не зная,
Спокойствие нямам... всичко с теб аз наричам!

Все теб те мисля! Все лика ти е пред мен!
Във всяко цвете виждам твойте очи!
Нощем будя се  с плача на дете...
Стоя и гледам , нагоре към звездите!

И питам ги моите посестрими любими,
Там ли си? Обичаш ли ме още???
Дали сърце жадувано имам го за мен?
Дали душа любяща и мен ме мисли нощем?

Тежко се живее с несподелената любов!
И чудя се – как ли занапред да продължа?
Моля се – на слънцето, звезди , луна...
Да стигна теб! До самия край да издържа!


                                 Емо Атанасов