Изповед

Щастлив бях, че до себе си те имах...
Че любов на теб поне мъничко съм дал!
С теб разбрах какво е да обичаш и да си обичан,
С теб за първи път почуствах, че съм цял!

Аз помня още времето , в което
С теб принадлежахме си един на друг!
И нямам право да се сърдя, заради дето
Друг целува те... друг по теб е луд!

Аз всичко ти простих – прости и ти!
Не мога да се сърдя на теб, на любовта!
Че живота тъй подигра ни се жестоко...
С друг сега си, а аз съм сам в нощта!

С друг си ти, но няма аз да плача!
Изгубих те тотално...и не крия че боли.
Но що да сторя – живота продължава!
Така съдба жестока за нас определи.

Но ще може ли той кат мен да те обича?
Заради теб със ценност своя да се раздели?
Ще може ли заради теб да жертва, ако трябва...
Както аз навремето направих! Помниш го, нали?

За нас мигове щастливи ще скътам в ума си !
Ще запомня само прекрасното от теб!
Спомен светъл – запечатан във безвремие...
За времето когато, все още бях до теб!

И нявга съдбата /ако над мене тя смили се/,
Срещне ме отново с чувствена жена.
Кълна се – ще я обичам, както теб обичах
Както ти ми беше мила – тъй ще е и тя!

Емо Атанасов
снимка от нета