ЖИВА РАНА

ЖИВА РАНА

Една жена обзела е ума,
една жена сърцето е превзела!
И кара ме във огън да горя,
а разума от мене е отнела.

Със мислите по нея съм безумен.
И ден и нощ аз нямам мира!
Сънувам сън, а всъщност буден...
И с нея многократно аз умирам!

Сърцето ми забързано е, лудо,
кръвта кипи във мене - лава!
Но няма го очакваното чудо...
от огъня и изход няма!

Какво направи тя със мене?
Защо във мен остана да тежи?
Любовен миг, а после е забвение...
И като жива рана в мене ще боли.

Емо Атанасов
снимка от нета