сряда, 18 март 2015 г.

ЖИВА РАНА

ЖИВА РАНА
Една жена обзела е ума,
една жена сърцето е превзела!
И кара ме във огън да горя,
а разума от мене е отнела.
Със мислите по нея съм безумен.
И ден и нощ аз нямам мира!
Сънувам сън, а всъщност буден...
И с нея многократно аз умирам!
Сърцето ми забързано е, лудо,
кръвта кипи във мене - лава!
Но няма го очакваното чудо...
от огъня и изход няма!
Какво направи тя със мене?
Защо във мен остана да тежи?
Любовен миг, а после е забвение...
И като жива рана в мене ще боли.
Емо Атанасов
снимка от нета