СЛЕПЦИ

До болка вече сме в отричане.
Не вярваме във хорска доброта!
Далечно ни е нежното обичане,
изпъдихме от себе си и Любовта.

Раздавахме се сляпо, безвъзмездно.
За Любовта говореше се с уважение!
Да си честен – всеки смяташе за редно,
но наградихме себе си със унижение!

А беше вяра – силна, с умиление!
В добрите чувства и доброто в нас!
Ала усетихме вкусът на огорчение -
борба се води единствено за власт!

Сега сме други – озлобени, чужди!
Недоверчиви сме към вътрешния глас!
Не изпитваме дори и кратки нужди,
да спасим поне човешкото във нас!

Емо Атанасов
снимка от нета