сряда, 4 март 2015 г.

Мълчания


Замряха писмата от тебе
и телефона виновно мълчи,
застигна ме горчивото време
тишината във мен да гнезди!
И снимка ти нямам пред мене,
поне тя да ми шепне в нощта,
че обичаш ме, и дори и след време
ще те имам, навярно - Съдба!
Сега тихо е, болезнено тихо.
Сам останах...сам и сломен.
Тишината завладя ми живота,
и я чувствах дълбоко във мен!
И как в мълчанията да те търся,
ако нямам те вече до мен!
Не можахме мечтата да сбъднем.
Не дочакахме нашият ден!
Емо Атанасов
снимка от нета