понеделник, 26 октомври 2015 г.

САМО ТЕБ


Луна сребролика отблясък раздава,
звездици се раждат – една по една.
Светът уморен на съня се предава,
покрива го нежно нощта с тишина.
Две жадни тела на Любов се отдават,
под звездно небе се вихрят във танц.
Душите в екстаз във огън изгарят,
изгарят на клада от тяхната страст!
Вятър свенлив към морето побягва,
където вълните целуват брега!
Учуден се спира – замира, не вярва,
къде и да вейне - цари Любовта!
И пита звездите: – „Така ли е всичко?
Навред ли на обич всичко се врича?“
Те – мълчаливи! Но аз не отричам,
че винаги теб, само теб съм обичал.
Емо Атанасов
снимка от нета