Навярно със теб сме далечни планети,
със собствени орбити, малки луни.
В галактика своя блуждае от нас всеки,
със собствено слънце, небе и звезди!
със собствени орбити, малки луни.
В галактика своя блуждае от нас всеки,
със собствено слънце, небе и звезди!
В сезони различни за жалост живеем.
Ти си в един, а аз пък съм в друг!
За огън любовен и двама копнеем,
ала зъзнем далечни, самотни във студ!
Ти си в един, а аз пък съм в друг!
За огън любовен и двама копнеем,
ала зъзнем далечни, самотни във студ!
И все във безкрайни се търсим окръжности
без допирателна точка – нито една.
Пропиляхме ли вече всички възможности,
да задържим във сърцата по-дълго страстта?
без допирателна точка – нито една.
Пропиляхме ли вече всички възможности,
да задържим във сърцата по-дълго страстта?
Дали пък не бяхме със тебе себични?
Сами ли избрахме си тази съдба?
Как позволихме да сме с теб безразлични,
защо не опазихме в нас любовта?
Сами ли избрахме си тази съдба?
Как позволихме да сме с теб безразлични,
защо не опазихме в нас любовта?
Емо Атанасов
снимка от нета
снимка от нета
Няма коментари:
Публикуване на коментар