Пораждаш във мене желания
от несбъднати есенни сънища.
Сладък полъх от нежни ухания
уловени по незнайните пътища
от несбъднати есенни сънища.
Сладък полъх от нежни ухания
уловени по незнайните пътища
по които безсънен се скитах,
със мечтата си - теб да намеря!
Във безумности все се заплитах
и превърнах те сам във Химера.
със мечтата си - теб да намеря!
Във безумности все се заплитах
и превърнах те сам във Химера.
И сега си оставаш далечна!
Някак чужда, далечна планета!
Как към тебе – кажи – да намеря,
към сърцето ти Райска пътека.
Някак чужда, далечна планета!
Как към тебе – кажи – да намеря,
към сърцето ти Райска пътека.
А те искам, искам те много...
Да си моята сладка отрова!
Да обичам аз искам отново...
А без обич повярвай не мога.
Да си моята сладка отрова!
Да обичам аз искам отново...
А без обич повярвай не мога.
И ми трябваш – въздух си нужен.
Да си моя неземна наслада!
Без Любовта ти живота е труден...
Теб искам! Да си моя награда!
Да си моя неземна наслада!
Без Любовта ти живота е труден...
Теб искам! Да си моя награда!
Емо Атанасов
снимка от нета
снимка от нета
Няма коментари:
Публикуване на коментар