(след „Вечеря за двама)
Слънчев
лъч
лицето
гали,
закачливо
утрото
намигва.
Вечерта
отмина!
Но
едва
ли
ще
я
оставя
в
спомен
да
изстива.
Вълшебна
нощ,
вълшебна
вечер.
( и прежалих дрехите на пода)
То
–
страста
- ги
там
завлече...
Да
подмина
случилото
се
не
мога.
Прекрасно
цвете
си
до
мене.
(дори и ризата ми ти отива)
Разрошена,
без
грим
по
тебе...
Личи
ти
колко
си
щастлива!
Усмихваш
се,
очите
греят!
(кафеварката
си песен свири)
А
устните
- по
теб
се
реят
закачливи,
влюбени,
игриви!
Забравили кафе, закуска...
Цвете
бях
приготвил
–
роза!
И
никога
не
бих
допуснал,
че
без
тебе
някога
ще
мога!
За
мен
оставаш
си
Любима
-
със мен щастлива те желая!
До мене щом си...и те имам...
За друго нищо не мечтая!
Емо Атанасов
снимка от нета
Няма коментари:
Публикуване на коментар