събота, 21 ноември 2015 г.

СУТРЕШНО КАФЕ

    (след „Вечеря за двама)

Слънчев лъч лицето гали,
закачливо утрото намигва.
Вечерта отмина! Но едва ли
ще я оставя в спомен да изстива.

Вълшебна нощ, вълшебна вечер.
( и прежалих  дрехите на пода)
То страста - ги там завлече...
Да подмина случилото се не мога.

Прекрасно цвете си до мене.
(дори и ризата ми ти отива)
Разрошена, без грим по тебе...
Личи ти колко си щастлива!

Усмихваш се, очите греят!
(кафеварката си песен свири)
А устните - по теб се реят
закачливи, влюбени, игриви!

Забравили кафе, закуска...
Цвете бях приготвил роза!
И никога не бих допуснал,
че без тебе някога ще мога!

За мен оставаш си Любима -
със мен щастлива те желая!
До мене щом си...и те имам...
За друго нищо не мечтая!

                                 
                     Емо Атанасов

                     снимка от нета