неделя, 22 ноември 2015 г.

ПОЛЪХ


Щом денят си отиде красиво
и притегли го в сън вечерта,
и Луната намигне свенливо
и звездици проблясват в нощта
ще яхна ветреца вълшебен,
ще се стелна под твойта врата,
ще се стихна до тебе обсебен,
ще те милна със полъх - едва.
Ще се спра укротен във нозете,
искам теб за последно да видя.
Ще целуна - устни, ръцете...
И във утрото сам ще си ида.
Емо Атанасов
снимка от нета