понеделник, 16 ноември 2015 г.

ЛЕК

                   

Почакай за миг! Не тръгвай, поспри се.
Не оставай и ти самотна в нощта.
На моето рамо  ела, облегни се...
Нека  усмихнати срещнем деня!

Знам, че боли! И че много е трудно!
Та така ли се „кърпи“ разбито сърце...
Болезнено спи във теб непробудно,
невярващо вече в „горещи ръце“ !

Чувстваш ли как те изгаря измама,
как се разлива  във тебе пелин!
Но лекува се знай горчивата рана
със огън-Любов – във теб да гори!

Почакай за миг! Послушай сърцето.
То никога не е било срещу теб!
Любовта е дъга, изгряла в небето.
Виж я в очите – потопи се във мен!


                                  Емо Атанасов

                                  снимка от нета