Почакай за миг! Не тръгвай, поспри се.
Не оставай и ти самотна в нощта.
На моето рамо ела, облегни се...
Нека
усмихнати срещнем деня!
Знам, че боли! И че много е трудно!
Та така ли се „кърпи“ разбито сърце...
Болезнено спи във теб непробудно,
невярващо вече в „горещи ръце“ !
Чувстваш ли как те изгаря измама,
как се разлива във тебе пелин!
Но лекува се знай горчивата рана
със огън-Любов – във теб да гори!
Почакай за миг! Послушай сърцето.
То никога не е било срещу теб!
Любовта е дъга, изгряла в небето.
Виж я в очите – потопи се във мен!
Емо Атанасов
снимка от
нета
Няма коментари:
Публикуване на коментар