сряда, 23 декември 2015 г.

НЯМА ДА КРИЯ


Пожелах си да бъдеш моят подарък.
Моята нежност, вълшебство, магия!
Да усетя вкуса ти – дъхав и сладък...
Какво ще се случи – няма да крия:
Назрял е нагонът в мен вулканично,
от тебе със поглед всичко събличам.
Знам, не е редно. Дори неприлично...
Но така пожелах си - теб да обичам.
В теб устните жадни ще търсят утеха,
с ненаситност и обич стелят милувки.
Вибрира от сласт всеки атом и клетка,
от страстно-горещите жарки целувки.
По кожата тръпнещ пръсти разстилам
със похот и страст, нежност, желание...
Очите притваряш! А устните впивам
в очакваща гръд - пораждам стенание.
Сатена от страсти във длан се събира-
като хищник не спирам тяло да грабя.
Пожар ни обхваща – бушува, не спира
с греховност и огън плътта да изгаря.
Накрая е песен – взрив с безпощада.
Душите открили са пътя към Рая!
Телата - в конвулсии! Изгарят на клада...
На клада любовна. Във миг от безкрая!
Емо Атанасов
снимка от нета