неделя, 3 януари 2016 г.

ЗИМНА ПРИКАЗКА





Заваля мъгливо, избели се земята.
Тишина самотна скита се в нощта.
Високо горе скри се и Луната,
за зимен сън звездите си прибра.  

И няма лай, и кучета се скриха...
Във сън изпадна живота уморен.
Дървета, храсти - с бяло се покриха,
застина зимно  живота прекроен.

В небе молитви пушечни издигат,
комини черни - стражи във нощта.
С къдели топли искат да повият
под тях застиналият, зимен свят! 

Огнища с пукот се разбуждат,
назрява огънят в жарта.
Искрици в клада се събуждат,
за нов живот отдават топлина.

                  Емо Атанасов
                  https://emoatanasov.blogspot.com/

                  снимка от нета