Заваля мъгливо, избели се земята.
Тишина самотна скита се в нощта.
Високо горе скри се и Луната,
за зимен сън звездите си прибра.
И няма лай, и кучета се скриха...
Във сън изпадна живота уморен.
Дървета, храсти - с бяло се покриха,
застина зимно живота прекроен.
В небе молитви пушечни издигат,
комини черни - стражи във нощта.
С къдели топли искат да повият
под тях застиналият, зимен свят!
Огнища с пукот се разбуждат,
назрява огънят в
жарта.
Искрици в клада се събуждат,
за нов живот отдават топлина.
Емо Атанасов
https://emoatanasov.blogspot.com/
снимка от нета
Няма коментари:
Публикуване на коментар