вторник, 16 февруари 2016 г.

СЪДБА


Навярно решила си роб да ти бъда,
в болка да мине животът ми, сив.
Цял да съм в рани за мене отсъждаш.
Пелин ми наливаш – отровен, горчив.
Трудност по пътя все да ме спъва,
в очите желаеш да видиш сълзи.
Душата от тежест как се огъва,
човешкото в мене как се руши.
Паднал да лазя - искаш от мене.
Глава да положа на твоя дръвник.
Да прегърна с охота своето бреме,
да приемам от тебе всеки ритник.
Не очаквай от мене само да страдам.
Отричам да бъда вечно така.
След всеки твой удар отново ще ставам,
да приема отказвам я тази съдба.
Пак ще намирам във себе си сили.
Щастлив и изправен пак ще вървя.
Отричам да нося твойте вериги,
вече сам ще градя свойта съдба!
Емо Атанасов
https://emoatanasov.blogspot.com/
снимка от нета