сряда, 5 октомври 2016 г.

НЕДОВЪРШЕНА ЛЮБОВ

Всяка вечер в съня ми неканена,
крадешком и нахално се вмъкваш.
Стара болка, в мечтите оставена
предизвикваш и после объркваш!
Всяваш чувство отдавна забравено.
И замира дъхът във гърдите ми.
Щом се сетя за всичко неказано
и си спомня за всичко отминало...
И се будя във нощите с крясък,
топли капки напират в очите.
После сам, до първи отблясък
шепна стара тъга на звездите.
Че със теб сме приятели! Само!
И се радваш така да се имаме.
А защо ли не можем понякога,
обичта във сърцата да виждаме!
Ти си моето „трябваше, можеше“...
Много късно е...вече си тръгнала!
Ти си всичко, което ми трябваше,
за да нямам любов недовършена!
Емо Атанасов
https://emoatanasov.blogspot.com/
снимка от нета