сряда, 5 октомври 2016 г.

ПРИКАЗЕН СЪН


Ти беше с мен. Във моя сън.
В безумна нощ, със теб сами...
Звездици грееха свенливо вън,
Луната се усмихва мълчаливо!
Обичахме се с теб - без ревност.
И нямахме тревоги, грижи...
Отдавахме се безрезервно,
щастливи бяхме и безгрижни!
Желаехме се - бурно, диво...
И сякаш за последно бе страстта-
гореше ни без капка милост.
На бряг самотен с тебе - Любовта.
А обичта ни бе като магия
и като в приказка вълшебна.
От теб любов със жажда пиех,
а ти обичаше ме безрезервно!
Докосват ме лъчи на слънце,
очите си отворих ужасен...
Дали и приказката ни ще свърши?
Не беше сън... ТИ бе до мен!
Емо Атанасов
https://emoatanasov.blogspot.com/
снимка от нета