сряда, 5 октомври 2016 г.

САМО ТЕБ


Надявах се да беше сън.
Да се събудя исках, да забравя...
Но теб те няма! А дъждът навън
следите ти със сълзи заличава...
Дори и времето за теб тъжи.
Дъждът не спира! И ми е студено!
До болка тихо е, а от това боли -
до пръсване сърцето е ранено.
Опитах да те стигна, да те спра...
Да те намеря исках, но не можех!
Да ти разкажа всичко – как сега
без теб не струва нищичко животът.
Как нощите са черни, мрачни...
Кошмарът броди вътре в мен!
И всички дни без теб са страшни...
Но обич моя...чакам само теб!
Емо Атанасов
https://emoatanasov.blogspot.com/
снимка от нета

Няма коментари:

Публикуване на коментар