сряда, 5 октомври 2016 г.

НЯКОГА...


Не ме измъчвай! Моля ти се, спри..
С мечти недей сърцето да подлъгваш.
Отдавна спрях да вярвам на лъжи,
на илюзии, с които ме побъркваш.
Дотегна ми от фалш, интриги, суета...
От устните лъжливи, които не обичат.
В тях няма обич, нито жар, ни топлина...
След тях сълзи единствено се стичат.
Пътека нямаме към щастие със теб...
Заплетохме се в илюзорна драма.
Във любовта се лъжем, всеки ден,
един за друг, че сме със тебе двама.
Щастливи сме били, но вече е предела.
Угаснаха сърцата - нито огън, нито дим...
Остана спомен - дето нощите превзема,
че влюбени със тебе нявга сме били.
Емо Атанасов
https://emoatanasov.blogspot.com/
снимка от нета