вторник, 12 септември 2017 г.

ЖЕНАТА, КОЯТО ОБИЧАМ


Всяка нощ не заспиваш без мен,
все ме чакаш при теб да се върна.
В твоя скут - от деня уморен 
да притихна и всичко загърбя.
Пак ще милнеш лицето със длан,
всяка болка за миг ще изчезне.
Ще целунеш ме - зная - със плам
и в очите с любов ще погледнеш.
Безпределни са твойте очи.
Две морета, в които се давя!
В тях се губя - във свят от мечти
и спокоен във теб се унасям.
Всяка вечер ме чакаш така,
само в тебе утеха намирам.
В твоя скут - да положа глава,
при жената, която обичам!
Емо Атанасов
снимка от нета

Снимка на Поетични размисли и страсти.