прозаично

                              БЛЯН

Ти си чиста,ти си нежна,

Но защо усещам те далечна

Дали аз имам те сега ?

Или просто лудоста

Ми причинява тази травма.

А обичаш ме , аз знам

И споделен е този блян

И с чувства най-красиви

Обичаме се , но ревниви

Че живота с нас се подигра.

Ей тъй, като на шега

Разделени, сякаш сме далечни

И не свършват миговете вечни

Да седим и дебнем онзи миг

От нас жадуван, най-велик

Да усетим полъх, свежа глътка.

Да те усетя в моята прегръдка

И целуна те , а знам

Че туй е мечтания  ти блян

Да погаля те и нежно промълвя

„Любима моя,обич сладка

Към тебе цял живот вървя”.  

           
                       


                                                         Еделвайс

Там нейде горе в планината

Самотно във морето  от Скали

Стои то тъжно, едно цвете , чака

Крепящо се на хиляди  мечти.

Стои и чака то да дойде

От долината Принца на белия си кон,

А той се скита и пътека търси,

Отвеждаща го до нейния  й  дом.

Той язди бързо , въздух души

Усеща аромата на цветя

Но само едно той вечно търси

Единственно за него е , само „ТЯ”.

Веднъж да стигне Цветето любимо

Ще го грабне мигом с треперещи ръце

С обич нежна цял живот ще го полива

И ще го пази вечно в своето сърце.

                                                                                                                                               

                     Мило мое момиче,

Знаеш , че те обичам.

Знаеше , че ще стигна до тук , но защо ми позволи?

Удоволствие ти доставя , да ме  гледаш как се терзая , или искаш

да се увериш до кога ще издържа?

Трябва ли да ти доказвам обичта  си

или искаш да го чуеш от устните ми?

Нима си сляпа за чувствата ми  към теб или си безразлична за тях?

Не виждаш ли сърцето ми , пръснато на парчета в прахта в краката ти?

Глуха ли си за стенанията ми  по теб?

Кой би захвърлил искренна любов?

Не съм ли аз достоен за теб?

Защо си тъй безразлична, кажи защо?

Но недей си мисли , че е правилно така.

Гордоста ми не ми позволява да съм на колене.

Мога да ти се врека , но не и да пълзя.

Мога да те боготворя и обичам,но не и да съм паднал.

Изгаряш чувствата ми като къс хартия и ги правиш на пепел.

Но сърцето ми , подобно на феникс някои ден ще възкръсне.

И колкото и да ме гориш помни, мило мое момиче , че винаги под пепелта,

 останала от мен се намира моят феникс и чака любовта.