четвъртък, 27 март 2014 г.

Нейде далече....

Нейде далече, свита на две...
Притихнала... в скута с  малко дете,
Нежна приспивна песничка пееш,
А сърце ти бушува, търси...но де е?
За какво ли раздира се , защо ли не спре?
Дали не е за туй малко човече?
Едва ли... Та нали сега сте си двете..
Заедно сгушени отдавна сте вече.
Какво ли те кара да се мъчиш сега,
А радост голяма в ръцете ти спи...
Защо се измъчваш и напират сълзи?
Защо ли душа ти във огън гори?
Малко ли обич покрай себе си  имаш?
Малко ли щастие са тези Деца?
Любовта ти голяма ли липсва сега?
Или всичкото туй е измама...
Може би той не желае да страдаш...
Може би той те закриля сега...
Може би иска с деца да останеш...
Може би иска да си щастлива със тях...
А дали те е обичал?Незнам... ти кажи ми.
Дали те е искал и жадувал дори...
Дали се е жертвал за теб, обясни ми?

Дали не е загърбил Любов... дори да боли?