понеделник, 29 януари 2018 г.

ЗА ЛЕКА НОЩ…


Щом нощта над деня надделее
и изгреят сънливи звезди,
а над теб тишина се разстеле
и уморено затвориш очи

с тихи стъпки - едва доловими
ще се вмъкна в ума ти, в съня...
И чрез сънища - нежни, ефирни
ще оставя в теб бегла следа

от сърце - обичливо и страстно,
от милувки - посипани с жар...
И прегръщам те - силно и жадно.
Само с тебе - повярвай - съм цял!

Лека нощ, моя обич желана.
Ти заспивай - със теб съм в съня!
Любовта ни - безумна и млада,
щом взаимна е - сбъдва се тя...

Емо Атанасов ©
https://emoatanasov.blogspot.com/

снимка от нета

НЕНАСИТЕН


Искам голото ти тяло,
по него с пръсти да рисувам.
Възбудено, горещо, отмаляло
потръпващо от жарките милувки...

По теб с целувки страст ще вая,
а устните ми топли ще са четка!
Като подпис мой със плам накрая,
творбата ще разпиша с нежност!

Любовно теб ще те владея
с готовност ти ще ме обгърнеш.
А всички клетки в теб ще пеят
в кресчендо диво - взрив безумен.

Искам, ненаситно теб те искам
в света ми да навлезеш бурно.
И всеки ден не ще ми стигне
да те обичам - безрезервно, лудо.

Емо Атанасов ©
https://emoatanasov.blogspot.com/

снимка от нета
Свързано изображение

четвъртък, 25 януари 2018 г.

ЛИПСИ


Не забравяй да пратиш и днес
Малка вест...или себе си, мила.
Две три думи, снимка поне...
Вместо теб ще ме топлят, любима.

Стихнал чакам да видя пак теб,
да захласнеш ме пак във усмивка!
Ще ме влюбиш със кратичък текст,
с нежни думи подписан: "Обичам те".

ПРЕСТАНИ ДА МИ ЛИПСВАШ ТАКА
с тези липси за гърлото стискаш.
Как - кажи - да превъзмогна това,
че обичам те лудо, а липсваш ми...

Дали и на тебе ти действа това,
тази обич с откраднати мигове?
Искам време - безкрайно, за нас...
Пустинно жадни със теб да се имаме!

Емо Атанасов ©
https://emoatanasov.blogspot.com/
снимка от нета
Резултат с изображение за lost in life

сряда, 24 януари 2018 г.

ДЕЖАВЮ


Извинете ме много мадам,
но комай Ви от нейде познавам!
И съм сигурен - просто го знам -
тъй красиви очи не забравям...

Че нахално - простете - Ви спрях,
точно Вас, от всичките други.
Но пък някак във Вас разпознах
нещо минало, скъпо, изгубено...

Една изгубена, стара мечта.
Стара обич, във спомен оставена...
Но в очите Ви нежни видях
онзи същият тайнствен отблясък.

Да! Точно Вие - вас Ви познах!
(не се усмихвайте, моля, така е)
А усмивката Ваша в мен пак
ме накара с любов да мечтая.

Емо Атанасов  ©
https://emoatanasov.blogspot.com/
снимка от нета
Свързано изображение

вторник, 23 януари 2018 г.

ХОТЕЛ РОМАНС


Далечен град. Хотелска стая.
Две чаши вино, рози и …сатен!
Свещта с омайния си блясък,
се отразява в тялото ти - кадифе...

Със поглед те изпивам  жадно
и свалям всичкото от теб…
Потрепват пръстите издайно,
небесен ангел е дошъл при мен…

И ето те – гореща, нежна,
разпалила безумна страст.
Със ненаситни устни те превземам,
учестен долавям ти дъха…

Във този град, във тази стая,
в хотел Романс сме аз и ти.
И сбъднахме се! Вече зная,
че още много предстои…

Емо Атанасов ©
https://emoatanasov.blogspot.com/

снимка от нета

събота, 25 ноември 2017 г.

СЛУЧАЙНА СРЕЩА



Как се случи - така не разбрах
в тази наша среща случайна...
Нещо изгубено в теб разпознах,
старо чувство отдавна забравено.

Пак почувствах се леко смутен,
необяснима бе мойта усмивка...
Възкреси ти младежът във мен,
нещо тръпнещо в мене те искаше...

Нежни думи - ред подир ред
всеки ден, всеки час се изписват.
Тънка нишка, заплетена в текст
необяснимо в любов ни оплита.

После с тебе - очи във очи,
във прегръдка, със парещи длани,
жадно сбъднахме свойте мечти
и от страсти разпалвахме клади.
                       *    *     *
Пак ще чакам да дойдеш при мен,
ще повторим милувките всички.
Ще се сбъдна пак, зная, със теб
в моя свят на Любов и въздишки!

Емо Атанасов
https://emoatanasov.blogspot.com/
снимка от нета

събота, 4 ноември 2017 г.

МАГИЯ



Гледам те с очите на дете
пред витрина с торти, прегладняло!
И нещо страшно вътре в мен
с опустошителен нагон назрява!

И кара ме да бъда друг
за теб да мисля неприлично.
Нахъсан, зъл, безстрашно луд,
завладян от похотта първична.

Ще те отмъкна в тъмното - сами,
на местенце тихо и потайно.
Не ще ме нищичко над теб смили,
опиянена ще си - до безкрайност.

Че влюбваш ме - не е лъжа.
Владееш ме като с магия.
За теб е цялата ми страст,
мечтана моя си стихия!


Емо Атанасов
https://emoatanasov.blogspot.bg

снимка от нета

петък, 3 ноември 2017 г.

ЛИПСА


Не съм спокоен! Не, не съм!
Не искам толкоз да ми липсваш.
Оглеждам се за теб навън,
дочу ми се  как идваш тихо.

Открехвам външната врата -
сърцето мое ще се пръсне…
Пулсира лудо, исках да си там…
При мен очаквах да се върнеш.

Било мираж е, вън е тишина.
И мрака си е там самотен.
До болка черна е дори нощта…
И тя напомня колко липсваш.

Но аз съм тук! Очаквам теб!
И знам, че някога ще дойдеш.
Тогава ще се слееш мен,
ще изтриеш с обич всички липси.

Емо Атанасов
https://emoatanasov.blogspot.com/

снимка от нета

сряда, 13 септември 2017 г.

ХИЩНИК


Щом те видя, превръщам се в звяр.
Нещо в мене във миг се пречупва!
Ставам друг – не познавам се сам,
губя разум и стигам до лудост!
Точа зъби. И нокти - за теб,
(то нагона във мен е отприщен),
безпощадно върлува във мен
и ме прави първичен и хищен!
Жадно с поглед те пия сега,
на желания, страст си обречена.
Всяка дреха от теб ще сваля,
моя плячка – до голо съблечена.
С парещ дъх и с нестихваща страст,
и с милувки безброй те превземам!
Утолявам с твойто тяло глада,
но...сърцето...дали не отне ми?
Емо Атанасов
снимка от нета
Снимка на Поетични размисли и страсти.

МОЯТ СВЯТ




Аз не исках живота такъв. 
Исках просто уютна вселена -
малка къща, с градинка и път,
към сърцето ти, който отвежда.
Всеки миг, всеки час, всеки ден,
със надежда към пътя поглеждам. 
Да те видя - как идваш към мен 
и прегръщаш ме с обич и нежност.
А пък вечер, сред майския хлад,
щом щурчета засвирят рефрени 
и звезди запримигват във такт, 
пак си в мисли, и в сън, и творения...
Чакам теб - моя сладка магия, 
моя обич, и болка, и грях. 
Моя буря! И нежна стихия... 
Теб очаквам в мечтания свят.
Емо Атанасов
снимка от нета
Снимка на Поетични размисли и страсти.

вторник, 12 септември 2017 г.

ЖЕНАТА, КОЯТО ОБИЧАМ


Всяка нощ не заспиваш без мен,
все ме чакаш при теб да се върна.
В твоя скут - от деня уморен 
да притихна и всичко загърбя.
Пак ще милнеш лицето със длан,
всяка болка за миг ще изчезне.
Ще целунеш ме - зная - със плам
и в очите с любов ще погледнеш.
Безпределни са твойте очи.
Две морета, в които се давя!
В тях се губя - във свят от мечти
и спокоен във теб се унасям.
Всяка вечер ме чакаш така,
само в тебе утеха намирам.
В твоя скут - да положа глава,
при жената, която обичам!
Емо Атанасов
снимка от нета

Снимка на Поетични размисли и страсти.

сряда, 16 ноември 2016 г.

Моите нощи


Всяка вечер разлиствам мечти,
после всичко във сънища сбъдвам:
чаши вино, камина и... ти..
и мечтите в любов все превръщам!
Пак ръцете самички без знак
се насочват към тебе във мрака
и превземат те цяла със страст...
Тя, страстта ми, не може да чака!
С теб потъваме в сладкия грях,
аз със устни прелиствам копнежно
всяко кътче от теб, от плътта...
Всеки атом целувам със нежност.
Любовта ми е винаги същата:
Нежна обич, копнежност и страст!
И макар, че без теб се събуждам,
знам - в съня ми ще дойдеш ти пак!
Всяка нощ те обичам в захлас.
После чакам да дойдеш за още
и мечтата да сбъднем с теб пак
във съня ми, във моите нощи...
Емо Атанасов ©

сряда, 9 ноември 2016 г.

ТОЧНО ТЕБ И СЕГА




Във тази нощ аз ще съм твоят дявол и бог.
И пристан, във който утеха намираш.
Ще бъдеш подвластна на моята мощ,
вулкани от страст във теб ще изригват.

Със теб ще съм нежен... и малко „така“.
Безумен до лудост! Но мил, романтичен...
Ще бъде гореща и страстна игра,
в която владея те с похот първична.

Докосване нежно ще пали пожари,
а после със устни добавям страстта.
Разливам по кожата плътски наслади
рисувам по тялото сладък екстаз.

Така пожелах те – гореща, безсрамна,
безумна и страстна в нощта.
Плътта ти изпивам с греховна наслада...
Желая те…точно теб и сега!



                       Емо Атанасов ©

ОТИВАМ СИ...


Отивам си вече, недей да ме спираш.
Тъй трудно реших се да сторя това.
Отдавна във тебе аз спрях да откривам
онази влюбена в мене, фатална жена.
Реших го така - изведнъж, безпричинно...
Не успях да достигна до твойта Душа.
А толкоз безумно и лудо обичах,
но чувствата в мене сама не видя.
Късно е вече. А няма и смисъл.
Мечтите отдавна покрити са с прах.
Не намерих дори и едничка причина
да вярвам, че имаме някакъв шанс.
Отивам си вече, а ти ме не спирай.
Не мога да бъда със тебе, прости!
Но срещнеш ли друг – като мене обичай!
Любовта е за двама. Не е за слепци.
Емо Атанасов ©

понеделник, 17 октомври 2016 г.

ТАКА Е


Че обичам себе си – така е!
Но жените просто обожавам!
И нека който иска да роптае,
не чакайте за друг да се представям
„За душата“ щом е – нека е по две!
А какво ще бъде утрото – не зная!
За мене виното е винаги с мезе,
жена във скута, е билет за Рая!
А пола нежен явно ми е слабост,
Но сърцето си орисах на една.
И винаги била е моя радост,
приятелство - във другите ценя.
Не знам защо... отдавна е така:
от всички - с тях се най-разбирам.
Затуй простете, ала срещна ли Жена
кавалерът в мен аз винаги разкривам!
Емо Атанасов ©