ПРОСТО ТАКА

Обади ми се някога. Просто така!
Ако някога теб тишина те обземе,
Ако студ се промъкне в твойта Душа, 
щом присетиш се нявга отново за мене.

Обади ми се ти, дори през нощта.
И часът да е късен, дори и във три...
Щом тежка във теб завали самота,
щом няма ме мен, а сълзите не спират.

Обади се отново, просто тъй позвъни,
макар и да знам... тишината ще слушам.
Плахо ще вдигна, ще затворя очи...
С душата, аз знам, сълзите ще чувам.

Обади ми се някога. Просто така!
Просто без нищо, ей тъй ми звънни!
Ще зная, че мене търсиш в нощта,
неугаснали парят във тебе мечти...

Емо Атанасов
https://emoatanasov.blogspot.com/
снимка от нета