Заключено е едно сърце
Заключено в гърдите стене
Заключих го , от векове...
Но чака някой да го вземе.
На теб ли вричах се със вяра?
Обикна ли го - сподели ми!
За теб ли то да се надява?
Тупти сега, препуска лудо,
в гърдите бие, но боли!
За далечната, безумна лудост,
за онази , дето го разби.
Дали да чакам - там, на прага
да похлопаш пак на моята врата!
или просто всичко да
забравя...
Уви, не мога - живея с Любовта!.
Няма коментари:
Публикуване на коментар