неделя, 22 февруари 2015 г.

СПОМЕН



Като спомен – зная – ще останеш в мене,
незагаснал въглен от несбъдната мечта,
ще прииждаш често като мрачно време
като зимен вятър ще навяваш ми тъга!

Сълза горчива по лицето ще се стича,
ще остави белег – мъничка бразда,
там, във крайчеца на устните, които
със жар разпалиха в сърцата Любовта!

Сега е късно пак при теб да се завърна,
„Прости” да кажа – Не!!! Не би ми ти...
Не мога просто времето за нас да върна.
Остава само вечно да болиш!

Ще си спомням – знай – красивото от тебе
безпаметните нощи, всичките мечти...
Но успях да те загубя – Дявол да ме вземе,
сега във другите ще виждам любимите очи!

Емо Атанасов
снимка от нета