сряда, 18 март 2015 г.

ДЕТЕТО В МЕН


Живее във мене още момчето
с разрошени бурно от вятър коси!
Две късчета сини взел от небето,
невинност струи от небесни очи!
По поляните цветни не спира да тича
яхнал изгрялата цветна дъга.
Звездите посестрими свои нарича,
сред тях да лети е за него мечта!
Луната щом тъжна вечер изгрее
сълзите и неми превръща в роса.
Слънце с усмивка подтиква да грее
озарява небето - сияе деня!
И вечер щом легна нахлува в съня ми
Момчето от минали, слънчеви дни!
Усмихва по детски лицето ми мъжко...
Със него живея... и с мойте мечти!
Емо Атанасов
снимка от нета