събота, 25 април 2015 г.

ОБРИЧАНЕ


Странно чувство в мен се върти
и залива с копнежни надежди.
Странен порив, безумни мечти -
все подтикват към луди кроежи...
Да ме искаш във нежна прегръдка,
импулсивна - подпалваш кръвта...
Да усетя гореща целувка,
как разпалва във тебе страстта...
Да изгарям във стон и въздишка,
като чуя със нежност: „Теб искам”!
Да усетя и похот мръснишка,
щом плътта ти за грях я поискам...
Да не бъдеш със мен ще е жалко,
че съдба е да се обичаме!
Да сме влюбени даже е малко,
искам диво, неземно обричане!
Емо Атанасов
снимка от нета