Замислено пoглеждаш отстрани
Щастието чуждо
наблюдаваш
Къде е изхода не
осъзнаваш.
Борбата нечовешка е във
теб
Раздвоена между разум и
сърце,
Кое ли чувство връх ще
вземе
Кое ли пак ще надделее ?
Сърцето все към Любовта
се лута
А разумът говори му „Не смей...”
И чувствата си в дън
душа забутваш
Погребваш всичко,
страсти и копнеж.
А устни искат да отронят дума
Душа – да се порадва на
копнеж...
А разум пуст и тях
препъва,
С мисли спъва и техния стремеж.
Не слушай разума , защо
се спираш
Излей си чувствата
навред...
Сълзи ли вечно ще
възпираш
Или към Щастие ще полетиш напред.
Няма коментари:
Публикуване на коментар