Мирише ми на теб....и на любов!
Магнетично и влудяващо ухание.
Наркозата е факт, а аз пък - роб
на подлудяващото сладостно влияние.
Не разбирам нищичко! И как така
над мен въздействаш само с обаяние?
Дишам те, изпълвам с теб гръдта...
Изпадам пак в любимото си състояние.
Толкоз силно си потребна - разбери!
Като въздух и вода...и хляб насъщен...
Присъщо - да сме
влюбени, нали?
До толкоз, че да ни липсва въздух.
Абстиненцията е факт, когато ти
залипсваш ми болезнено, за малко...
Ти - дрога моя - до мене остани
с наркотичното, изпълващо ухание!
Емо Атанасов ©
https://emoatanasov.blogspot.com/
снимка от нета
Няма коментари:
Публикуване на коментар