Приятел , а не съдник !

                                      

Мила приятелко, недей ти така,

Как ли повярва на тези лъжи!!!

С какво те излъгаха?Ах, как ме ранихте...

Как ли се стигна до този обрат...

Мислех заслужил съм, да вярваш във мен!

Мислех , че те имам  за най-близка !!!

Остави лъжата пред мен връх да вземе,

За греха не попита ме , не провери я въобще.

Кажи ми,защо  да изкупвам  чужда вина?

Как да покажа, че е долна лъжа?

Ти нарани ме с това недоверие,

От близки сега по-чужди сме май...

Не знаеш ли , че трети щом появи се,

Мигом се цепят нещата на две...

На мършава стръв сама закачи се,

Предаде приятелство, доказано с време!

Но спирам сега, съдник не ще бъда,

Дори пак на теб ще подавам ръка.

Пак теб ще прегърна, не си ми ти чужда,

За какво сме приятели, ако не за това!!!

                                                       Емо Атанасов