Не съм спокоен! Не, не съм!
Не искам толкоз да ми липсваш.
Оглеждам се за теб навън,
дочу ми се как идваш
тихо.
Открехвам външната врата -
сърцето мое ще се пръсне…
Пулсира лудо, исках да си там…
При мен очаквах да се върнеш.
Било мираж е, вън е тишина.
И мрака си е там самотен.
До болка черна е дори нощта…
И тя напомня колко липсваш.
Но аз съм тук! Очаквам теб!
И знам, че някога ще дойдеш.
Тогава ще се слееш мен,
ще изтриеш с обич всички липси.
Емо Атанасов
https://emoatanasov.blogspot.com/
снимка от нета
Няма коментари:
Публикуване на коментар