На нея...

Както капките роса по тревите де се стичат,
Тъѝ посипа ме и мен с любовните стрели !
След първата ни среща в гърдите ми напират,
Блянове уханни , негаснещи мечти!

Опитах да си тръгна, не исках пак да страдам!
Не исках да се влюбвам, не искам да греша!
Но как да се откъсна, защо пред теб все се спирам?
Уви, късно е за Бога!Да ме имаш ще ти позволя!

Неканена пристигна...и усетих аз наслада.
Влюбих се във теб и светът се завъртя!!!
А той въртял се е , върти се без да спира,
Но едва кога те срещнах - едва тогава аз разбрах!

Преди мислех, че обичам - било е то заблуда!
С теб усетих мила, какво е любовта!
А обичта повярвай, съвсем не ми е чужда,
Но събирал съм я май, на теб да ти я дам!

Обичаш ме и ти - прочетох го в очите!
Обичаш ме безумно...чак душата ти лети!
Теб съм търсел - теб съм искал от живота,
За теб се молех, теб виждах в своите мечти!

Сега пред мен си - истинска, реална.
С поглед те целувам и не искам да се спра...
Любовта ми моя - страстна и омайна,
На мечтаната жена - на теб ще посветя!

Емо Атанасов
снимка от нета