ПРИКАЗЕН СЪН

Ти беше с мен. Във моя сън.
В безумна нощ, със теб сами...
Звездици грееха свенливо вън,
Луната се усмихва мълчаливо!

Обичахме се с теб - без ревност.
И нямахме тревоги, грижи...
Отдавахме се безрезервно,
щастливи бяхме и безгрижни!

Желаехме се - бурно, диво...
И сякаш за последно бе страстта-
гореше ни без капка милост.
На бряг самотен с тебе - Любовта.

А обичта ни бе като магия
и като в приказка вълшебна.
От теб любов със жажда пиех,
а ти обичаше ме безрезервно!

Докосват ме лъчи на слънце,
очите си отворих ужасен...
Дали и приказката ни ще свърши?
Не беше сън... ТИ бе до мен!

Емо Атанасов
https://emoatanasov.blogspot.com/
снимка от нета