сряда, 24 януари 2018 г.

ДЕЖАВЮ


Извинете ме много мадам,
но комай Ви от нейде познавам!
И съм сигурен - просто го знам -
тъй красиви очи не забравям...

Че нахално - простете - Ви спрях,
точно Вас, от всичките други.
Но пък някак във Вас разпознах
нещо минало, скъпо, изгубено...

Една изгубена, стара мечта.
Стара обич, във спомен оставена...
Но в очите Ви нежни видях
онзи същият тайнствен отблясък.

Да! Точно Вие - вас Ви познах!
(не се усмихвайте, моля, така е)
А усмивката Ваша в мен пак
ме накара с любов да мечтая.

Емо Атанасов  ©
https://emoatanasov.blogspot.com/
снимка от нета
Свързано изображение