Всички ние сме добри родители........

            Всички ние сме добри родители.
Иска ми се да станем още по-добри.
Вярвам, че всеки има способността да се усъвършенства.
В рубриката „ училище за родители „ можем взаимно да си помогнем.
Възпитанието на детето е сложен и много дълъг процес. Изисква от нас много сили, енергия, отдаване, безсъние, напрежение и творчество. Никога не сме сигурни дали сме постъпили по най-добрия начин. Когато има минута спокойствие се замисляме, анализираме и откриваме хиляда начина, по които бихме постъпили, ако дадената ситуация се повтори. А тя никога не се повтаря. Децата винаги ни изненадват с нещо ново. Процеса е много динамичен. Децата постоянно растат и се развиват. От нас се изисква непрекъснато да се адаптираме към новите условия. Към новите проблеми и изисквания на децата.
Майка Тереза е казала, че най-добрите учители са децата ни.
Много мъдро и много вярно!!!
А кога започва възпитанието на детето?
Някои казват, че този процес започва двадесет години преди то да се роди. Аз лично мисля, че в това има голяма доза истина.
Когато човек се ражда живее в определена среда, наблюдава живота около себе си, живота му поднася всякакви изненади. Така човека се формира като личност.
Тази личност на свой ред създава дете и трябва да даде на това дете най-доброто, на  което е способен. Когато родителя е получил обич и доверие от своето семейство. Бил е свидетел на хармонични отношения между родителите си и към самия себе си. Има изграден така наречен „ модел на поведение „. Тогава му е по-лесно, да реагира бързо и спонтанно. Защото децата ни поставят непрекъснато в най-различни изненадващи ситуации. Обикновено светкавично трябва да вземем решение. За да запазим достойнството си, за да запазим авторитета си на родител.
И никога не сме напълно сигурни дали постъпваме по най-добрия начин.
Говоря за този сложен и труден процес в трето лице множествено число. И аз съм родител и аз имам трудности и несигурност във възпитанието на децата ми.
От друга страна хиляди хора са минали през центрофугата на отглеждането на деца. Хиляди не са обучавани, даже не са чели книги по психология. И са се справяли успешно.
Когато имаме проблеми с децата не знаем към кого да се обърнем. Споделяме с приятели, колеги и близки. Някои имат опит, по-чувствителни са, могат да се справят по-лесно. Можем да черпим опит от тях.
В моята практика съм се сблъсквала с много случай на недоверие към институциите. Българинът е недоверчив към мнението на другите, особено непознати.
Родителите идват при психолога, когато вече се чувстват в задънена улица. Идват притеснени. Не желаят да споделят съкровените си мисли или да признаят, че се чувстват зле в ролята на родител, че им е трудно да се справят.
А понякога е необходимо само едни разговор. Психолога е страничен човек, може безпристрастно да разгледа ситуацията и да я прецени адекватно. Може без да обвинява да даде добър съвет. Да помогне да се види проблема от всички страни. И това в много от случаите е достатъчно.
Времето поставя пред нас много изисквания. Децата са едно ново поколение, което живее във време различно от времето на нашето детство. И това е вечната борба между поколенията. Вечния сблъсък между старото, установеното и новото, което тепърва ще се налага. Трудно е.
С тази рубрика бих искала да помогна доколкото мога. Да разгледам най-често срещаните проблеми. Да се опитам да предам това, което имам като опит и знания.
Смятам, че за читателите, настоящи и бъдещи родители ще бъде полезно. Ще бъде полезно и за тези, които се страхуват или срамуват да поставят въпросите си пред специалисти. Притесняват се да афишират себе си като несигурни хора.
Бих се опитала да отговоря на всички поставени въпроси. Ще бъде напълно анонимно за вас – читатели.
Не бива да смятаме, че човек се ражда автоматично с умението да бъде добър родител. В човека обаче е заложена страхотната способност да се адаптира, да отговаря на промените на средата и да се учи.
По-лесно е когато сме прочели някоя и друга книга за възпитанието. Добре е това да става още преди раждането на детето.
Напълно е възможно да се справим много добре и без да сме чели.
Но е много важно да сме сигурни в себе си хора, да имаме добро самочувствие, да сме много чувствителни и да имаме огромно желание да се учим.
Когато наистина много обичаме детето си и искаме да му дадем най- доброто от себе си. Можем да разчитаме изцяло на усета си и на любовта си.
Ако успеем да приемем детето като уникално, неповторимо и заслужаващо цялата ни любов и уважение същество. Вече сме направили първата най-важна крачка по пътя към създаване на една уверена, гъвкава и реализирана личност.
 В забързаното време, в което живеем е трудно да обръщаш внимание на всички дребни неща, които стават с детето.
Обичайте децата си!!! От това чувство започва всичко. Новия живот. Новата личност.   


                                                                          психолог   Катя Райчева

Няма коментари:

Публикуване на коментар