сряда, 13 септември 2017 г.

МОЯТ СВЯТ




Аз не исках живота такъв. 
Исках просто уютна вселена -
малка къща, с градинка и път,
към сърцето ти, който отвежда.
Всеки миг, всеки час, всеки ден,
със надежда към пътя поглеждам. 
Да те видя - как идваш към мен 
и прегръщаш ме с обич и нежност.
А пък вечер, сред майския хлад,
щом щурчета засвирят рефрени 
и звезди запримигват във такт, 
пак си в мисли, и в сън, и творения...
Чакам теб - моя сладка магия, 
моя обич, и болка, и грях. 
Моя буря! И нежна стихия... 
Теб очаквам в мечтания свят.
Емо Атанасов
снимка от нета
Снимка на Поетични размисли и страсти.

Няма коментари:

Публикуване на коментар