Аз не исках живота такъв.
Исках просто уютна вселена -
малка къща, с градинка и път,
към сърцето ти, който отвежда.
Исках просто уютна вселена -
малка къща, с градинка и път,
към сърцето ти, който отвежда.
Всеки миг, всеки час, всеки ден,
със надежда към пътя поглеждам.
Да те видя - как идваш към мен
и прегръщаш ме с обич и нежност.
със надежда към пътя поглеждам.
Да те видя - как идваш към мен
и прегръщаш ме с обич и нежност.
А пък вечер, сред майския хлад,
щом щурчета засвирят рефрени
и звезди запримигват във такт,
пак си в мисли, и в сън, и творения...
щом щурчета засвирят рефрени
и звезди запримигват във такт,
пак си в мисли, и в сън, и творения...
Чакам теб - моя сладка магия,
моя обич, и болка, и грях.
Моя буря! И нежна стихия...
Теб очаквам в мечтания свят.
моя обич, и болка, и грях.
Моя буря! И нежна стихия...
Теб очаквам в мечтания свят.
Емо Атанасов
снимка от нета
снимка от нета
Няма коментари:
Публикуване на коментар