Грешки при възпитанието на децата


Искам да се спра на най- често срещаните грешки, които родителите допускат при възпитанието на децата си.
Първо и много важно условие за правилното израстване на децата е последователността.
Когато дадем обещание на когото и да било и за каквото и да било трябва да го спазим. За да спазваме обещанията, които сме дали понякога ни се налага да работим извънредно, да не спим, да се притесняваме. Разбира се трудностите много пъти сме си създали сами. Затова е по- добре да не даваме обещания, които нямане намерение или възможност да изпълним. Човека срещу нас, а детето най-вече, очаква с нетърпение да спазим уговорките. При неспазването им отсрещния остава излъган и разочарован.
Случва се понякога, когато сме сърдити, не сме в настроение или сме изморени да отправим към детето си някаква закана ( която също е обещание ). Забраняваме нещо или казваме, че ще направим нещо. След малко време, когато афекта премине, съжаляваме за думите си. Тогава решаваме, че сме били много строги и отменяме обещанието. Когато ни е трудно да го изпълним също го отменяме. Когато гледаме детето да се измъчва, защото сме го наказали. Ние сме склонни да отменим обещанието и тогава се случват всички негативни последствия от това.
Родителя трябва да има нагласите и убеждението, че лъжата под каквато и да е форма при всички положения уронва човешкото достойнство. Няма човек на земята независимо на каква възраст е да не изпита огорчение и унижение, когато е излъган. Много е трудно да се придържаш към истината винаги и на всяка цена. Трудно е на всички нива на взаимоотношения, които поддържаме.
По-лесно и по-честно спрямо всички е да правим уговорки, които са изпълними и никой не е излъган.
Когато спазваме обещанията си печелим много неща. Чувстваме се с чиста съвест и честни хора. Чувстваме се отговорни и изпълнителни хора. Важно е, когато държим на себе си. Когато държим на себе си показваме на детето си, че сме такива хора, показваме му как то трябва да държи на себе си, да изпълнява обещанията си.
Детето се учи от примера ни. От най-ранна възраст до зрял човек, наблюдаваме родителите си. Анализираме поведението им. Преценяваме кое работи за нас и кое не. Колкото повече ценни неща сме усвоили като модел, толкова по-лесно се справяме във всякакви ситуации в живота.  
Затова трябва да сме последователни. Може да ни коства много но си заслужава.
Второто важно правило, което трябва да спазваме във взаимоотношенията с децата си е съгласието между родителите – липса на противоречие. Много често се случва родителите да са на различно мнение по даден въпрос. Когато този въпрос е свързан с детето и се свежда до Може и Не може трябва да се замислим.
Детето е малкото същество, което зависи то нас, за да оцелее. Освен,че му осигуряваме сигурност го подготвяме и за живота. В периода на детството майката и бащата са най-важните хора за детето. Може и други хора да полагат грижи за детето, но правилото важи. Големия човек е важен за детето, той е убежището и авторитета, на който детето може да разчита.
Представете си ситуацията, в която детето желае нещо. Иска сладолед, да отиде на разходка или нещо друго. Майката казва Не може. Тя може да има основателна причина за това. Но пристига бащата и казва Може. Не се съобразява с аргументите на майката или има по-силни такива.
Какво става с детето? Двамата титани, на които то разчита казват противоположни неща. Това дете няма достатъчно информация, за да може да анализира ситуацията и да прецени, защо реагират така. В първият момент то е много объркано. Не знае кое е правилното. Не знае на кого да вярва. Чуди се, притеснява се. И после, понеже психиката не търпи да е дълго под напрежение намира изход. Детето много добре може да почувства, при кой от родителите какъв номер може да мине и го използва максимално. Играе совалка между тези, които го отглеждат. Успява да изкара от когото каквото може. Особено изразено е това при разведени родители.
Ясно е, че това по никакъв начин не се вписва в нормите на що годе добро възпитание. Изхода е много прост. Родители! Говорете си! Особено за важните решения касаещи детето в семейството е нужно разбирателство. Майката и бащата да се разберат на саме или пред детето без разправии, а с интелигентно изтъкване на аргументи да защитят тезата си. Когато се постигне решение то се изпълнява.
Ползите и тук са много детето се научава да отстоява позициите си. Научава се да води диалог за постигане на целите си. Не се обърква. Не получава изкривени представи за нещата от живота. Не се сблъсква с противоречиви искания към него.
Е, да детето непрекъснато иска нещо. Колкото по-голямо става, толкова по-големи стават изискванията му. Важното е да се опитваме да спазваме принципа на не противоречие.
Когато се случи да сме обещали нещо или да сме дали противоречива информация е добре да си признаем. Да постъпим по човешкия начин. Да се извиним и да обясним. Дори малкото дете ще го оцени. Когато му обясним действията си. Причините за действията си. Детето ще оцени по достойнство това.
Когато поддържаме взаимоотношения с приятелите си, не си позволяваме да не изпълняваме обещанията си или днес да сме приятели, а утре не.
Нищо не ни коства да бъдем приятели и на децата си. Добре е приятелството да започне от рано, за да е старо и силно.
Разбира се отново трябва да направим баланса с ролята на родителя, който изисква. И истината е някъде там където ние и детето се чувстваме добре.  

                                                                                     психолог   Катя  Райчева

Няма коментари:

Публикуване на коментар