Конфликтите в семейството

Конфликтите в семейството са тема, която вълнува всички семейства.

Конфликта е проблем на противоположни изисквания от страна на членовете на семейството.

Конфликта може да е и полезен, когато е градивен, конструктивен и води до по-високо ниво на общуване между членовете в семейството.

Семейството е най-малката градивна единица в обществото и това е факт, а не просто цитат от миналото. Съжителстващите заедно лица намират начин да живеят заедно с течение на времето. Няма значение как юридически е устроено съжителството. Тези лица след период на напасване на характери и изисквания започват да функционират сравнително спокойно.

Но живота е устроен така, че почти никога няма статични положения за дълго време. Времето поставя пред нас различни изисквания и трябва да успяваме да се адаптираме към тях.

Тук първо отделната личност се справя със собствените си конфликти. Пита се иска ли промяната, преценява всички „ за „ и „ против „ и взима някакво решение. Трудно е, налага ни се по няколко пъти на ден да го правим.

Личността може да успява да се справя сравнително бързо и лесно със собствените конфликти. Тогава задачата се усложнява, защото в съжителството трябва да се съобразяваме и с друга личност. Която също има собствени конфликти.

А когато се появи детето става още по – сложно. Детето има достатъчно трудности със себе си в процеса на израстването, но трябва да се справя и с противоречията с родителите си.

Когато детето е малко то няма достатъчно информация и база данни, които да ползва в собствена защита при конфликти. Но то изпитва толкова силни емоции и чувства, колкото изпитваме и ние възрастните.

Затова процеса на решаване на конфликтни ситуации в семейството е толкова труден.

Може да бъде лесно, когато родителите са много на ясно със собствените си конфликти и имат разработени механизми да ги разрешават без да натоварват другите в семейството.

Освен, че родителите трябва да се справят по отделно те трябва да успяват да се справят и заедно. Да са наясно с функционирането на семейството и със собствените си мечти и желания. Да успяват да разрешават конфликтите си като двойка без това да става достояние на по – широк кръг от хора в разширеното семейство.

Когато семейната двойка стигне до тук в развитието си е готова да приеме и новия член на екипа – детето. Не че някой може да бъде застрахован от бъдещи конфликти, но може да има изработен механизъм за решаването им.

Например родителите когато имат да решават нещо просто влизат в една стая и разговарят. Децата и другите членове на разширеното семейство знаят това, уважават този механизъм и не се намесват. След това може да се говори по – спокойно и всичко да се обсъди.

Представяте ли си ситуация, в която има някакъв проблем. Бащата започва да вика и обижда / най – вероятно, защото не е разрешил собствен конфликт /, майката се опитва да защитава детето без да е успяла да защити първо себе си / защото не са разрешени конфликтите в двойката /. Какво става с горкото дете в тази ситуация?

Помислете добре как реагирате следващия път в конфликтна ситуация и дали нещо не би могло да се промени.

Не е невъзможно. Има достатъчно литература по въпроса и специалисти, които могат да дадат компетентен съвет или посредничество за всяка конкретна ситуация. Защото колкото са хората толкова са и конфликтните ситуации умножени по няколко ежедневно.

Желая успех на тези, които успяват да разрешават конфликтите, да успяват и за в бъдеще да го правят. Желая успех на тези, които желаят от утре да се заемат с разумното разрешаване на конфликтите. Желая успех на тези, които в момента разрешават конфликта как да постъпват за в бъдеще.

Катя Райчева