Обич

                               

До болка силно те желая !!!

Не разбра ли, че все още те обичам?

Побърквам се ... и вече нищичко не зная,

Спокойствие нямам... всичко с теб аз наричам!

Все теб те мисля! Все лика ти е пред мен!

Във всяко цвете виждам твойте очи!

Нощем будя се  с плача на дете...

Стоя и гледам , нагоре към звездите!

И питам ги моите посестрими любими,

Там ли си? Обичаш ли ме още???

Дали сърце жадувано имам го за мен?

Дали душа любяща и мен ме мисли нощем?

Тежко се живее с несподелената любов!

И чудя се – как ли занапред да продължа?

Моля се – на слънцето, звезди , луна...

Да стигна теб! До самия край да издържа!

                                 Емо Атанасов