Болка

Тази вечер пак пия сам!
Пак самотен проклинам си съдбата.
Зъл и настървен....сякаш обладан,
Като бесен звяр вия към луната!

Защо ли все на мен се случва?
Няма ли и за мен любов на този свят?
Какво съм сторил, какъв ли грях изкупвам?
Защо подмина ме щастието пак?

Седя и пия, но вече се наливам.
А надеждата – сякаш свещ догаря!
Душата стене!Сърце кърви , не спира!
Болката зловеща от вътре бавно ме прогаря!

Боли ме , хора!!! Не мога повече така !
Искам да почувствам, какво е да си обичан!
Няма ли ,за Бога... да усетя топлина?
Не искам повече самичък да се скитам !!!

                               

                                             Емо Атанасов