Пристъпваш с походка - дивна газела.
Мисъл объркваща, луда втълпяваш.
лудост безумна ме сякаш обзема-
ума ми на размисли адски предаваш!
Безумен във мене образ изграждаш-
примамлива стръв
за мойте очи!
И дивото в мен първично пораждаш,
кръвта ми завира, в главата бучи?
Блуждае във мен въпрос риторичен:
Със кой ли си ти, дали си сама?
И пламват искри - инстинкта първичен
за мен да те имам - на всяка цена.
Нехаеща ти си за мъжките страсти,
изкусно подмамваш с тялото сластно.
И даже не знаеш – чувствата властни,
подтикват за грях – изпивам те алчно!
И искам със теб да греша в многоточие,
да пия от теб – с всяка фибра и част.
Не бъркай страстта ми със пошло безочие,
побъркваш ме просто със своята власт!
За мен ще си плячка в лапи на хищник.
А милост не искай – аз нямам вина,
Реши да обземеш душата на скитник,
сега ще си плащаш – със теб ще греша!
По теб ще изливам своята нежност,
да стенем от сладост, върховен екстаз!
Едно аз не зная, дали от небрежност,
от хищник не станах ли плячката аз?...
Емо Атанасов
снимка от нета
Няма коментари:
Публикуване на коментар